Справяне с травмата чрез Логотерапия

От десетилетия психолозите водят проучвания на хора, оцелели след травматични преживявания – домашно насилие, сексуална злоупотреба в детството, преживени природни бедствия и катастрофи и др. Правят се проучвания за това как се изменя мозъка в следствие на травмата. Обикновено тези хора лесно се стряскат и са в състояние на непрекъсната бдителност в очакване на опасност. Често прибягват към алкохол или други психоактивни вещества, за да притъпят нахлуващите в ума им спомени и картини и да се справят с безсънието. Може би най-лошото е, че се чувстват като жертви на това свое минало, което им пречи да видят колко изпълнен с добри възможности е животът им днес.

В началото се е смятало, че ако травмираният човек сподели на доверено лице какво е преживял, това ще му помогне да се възстанови. Но всъщност психолозите забелязват, че се случва точно обратното – говоренето за случилото се не само че не води до изцеление, а напротив – единственото, което постига, е ретравмиране. Това е и причината повечето такива хора да не търсят психологична подкрепа – те не искат отново и отново да предъвкват случилото се.

Какъв е подходът на Логотерапията и екзистенцанализа?

Създателят на логотерапията В. Франкъл работи в психиатрична болница през 30-те години на миналия век. Там наблюдава редица болни, изпаднали в тежка депресия в следствие на преживени нещастия. След това разговаря и с редица лекари и медицински сестри, които са здрави и успешно работят и се справят в ежедневието. При тях той открива също толкова травми и наранявания в миналото. Тогава отхвърля теорията на Фройд. Той разбира, че откриването на смисъл в живота допринася за душевния оздравителен процес. Който е способен да види смисъла, успява да се изправи отново и от най-тежкия удар на съдбата и да оформи бъдещето си по най-добрия начин.

Логотерапията е психотерапевтичен подход, който е насочен не толкова към миналото, а към бъдещето. Животът предлага голяма палитра от възможности, чрез които човек да изгради живота си занапред. По време на терапията не се съсредоточаваме толкова върху негативното, което се е случило, а помагаме на клиента да види всички онези благополучия, добри дарове, които е получил от живота, но не ги вижда или оценява, пропуска да им се радва и да е благодарен за тях. Насочваме вниманието си върху случилото се дотолкова, доколкото да видим и положителния опит, който човек е придобил. Отбелязваме всичко онова, което постигнал сам въпреки травмата, силните и добри качества, които е изградил.

В живота след травмата никой не е същият като в живота прединея. Но как ще се промени зависи от човека. Ако доминира гнева, желанието за отмъщение, омразата към човека, който го е наранил или към живота, сянката на миналото непрекъснато ще тегне над всяка настояща ситуация и постъпка. Ако обаче доминира волята за смисъл, то промяната на този човек ще се превърне в негови ценни качества, като чувствителност, състрадание, желание да се прави добро на другите.

В Логотерапията се стремим към преодоляване на гнева и омразата, както и на вината, за да може човек отново да заживее в мир с миналото и да впрегне днешните си сили към изграждане на пълноценно и изпълнено с ценности и смисъл бъдеще. Защото той не е жертва, а творец на своя живот.

“Единственото нещо, което не можеш да ми отнемеш, е начинът, по който избирам да реагирам на това, което ми причиняваш. Последната човешка свобода е да избира отношението си при всяко дадено обстоятелство.” В. Франкъл

Използвана литература в статията:

Елизабет Лукас. Психотерапия с достойнство

Виктор Франкъл. Човекът в търсене на смисъл

Janina Fisher. Transforming the living legacy of trauma.