Какво ни предпазва от психични заболявания?

Световната здравна организация определя здравето като “Състояние на пълно физическо, умствено и социално благоденствие, а не непременно отсъствие на заболяване или слабост.”

Т.е. да сме здрави, означава и да се чувстваме добре, доволни от живота и взаимоотношенията си. И това е напълно логично, защото човешкият организъм представлява едно единство от психика, тяло и дух. Ако едното страда, страдат и другите две.

Проф. Виктор Франкъл е лекар невролог, психиатър и философ, който създава т.нар. Трета виенска школа в психотерапията – Логотерапия и екзистенцанализ. От работата си с тежко болни пациенти той открива, че когато човек има смисъл и цел в

живота, той има защита срещу психически и физически заболявания, а също и чувство за благоденствие. Дори да преминава през тежки обстоятелства, смисълът му помага да ги преодолее, без да се разболява.

В тази статия ще разгледам как смисълът в живота ни поддържа здрави, като ни

предпазва и дори лекува от най-разпространените психични заболявания – тревожност, панически атаки, страхове, зависимости, депресия.

Как смисълът в живота ни прави психически здрави?

Още като начинаещ психиатър през 30-е год. на миналия век Виктор Франкъл си задава въпроса: „Кое запазва душевното здраве на човека, съответно какво го кара да оздравее, ако е болен?“ Работейки в психиатрията той разговаря със стотици тежко болни и изпаднали в депресия пациенти. По време на разговорите разбира за нещастията от детството им, за нанесените душевни рани. Тогава му хрумва да направи друго изследване с душевно здрави хора (лекари, мед. сестри, студенти) и стига до следното: При тези здрави хора, които упражняват професиите си открива също толкова травми, разочарования и наранявания в миналото. Така той достига до познанието, че в живота има патогенни фактори, които ни разболяват, но има и защитни фактори. Ако говорим за душата, то вътрешното постигане на смисъл у човека се числи към най-мощните защитни фактори. Оттук Франкъл прави извода, че стимулирането на намирането и осъществяването на смисъл допринася за душевния оздравителен процес. Хората, които не се разболяват са именно тези, които не са заседнали в миналите травми и огорчения, а са отправили поглед напред към бъдещи цели и възможности.

Генерализираната тревожност, депресията, страховете и фобиите, зависимостите от алкохол и наркотици спадат към групата на т.нар. чести психични разстройства. В световен мащаб те засягат все повече хора. Тревожността е най-разпространеното психично заболяване сред младите хора в България, а депресия се диагностицира и при 10-годишни деца.

Какво може да ни помогне да се предпазим или да се излекуваме от тези психични заболявания? Трите пътя за откриване на смисъл, които Франкъл формулира:

1. Чрез творческа работа или извършване на дело. Това са нашите уникални вродени таланти като изкуство, работа, хоби, добри дела, които даваме на света.

2. Чрез преживяване. То се изразява във всичко онова, което човек получава от света: даването и получаването на любов в различни връзки ( партньор, приятели, колеги и животни), насладата от природната красота, културата, изкуството. Да отидем сред природата, да се порадваме на залеза, на морето, да отидем на концерт или театър.

3. Нагласата, чрез която човек се приспособява към някое житейско ограничение, като заема храбра позиция спрямо непроменимото обстоятелство ( загуба на любим човек, нелечимо заболяване).

Смисълът ни насочва навън от себе си – към другите хора или кауза, на която да се отдадем.

„Колкото повече забравяш за себе си – чрез отдаване на кауза или любов към друг човек, толкова повече си човек и толкова повече се осъществяваш“.

В. Франкъл

В. Франкъл определя здравия човек като „себетрансцендентно“, надскачащо собствените си граници същество, което по природа не е обърнато към себе си и своята значимост, а е насочено към заобикалящия го свят.

И така, как да си осигурим защита срещу психични заболявания? Срещу тревожност, депресия, страхове, изпадане в зависимости.

Като работим умерено и намираме време за достатъчно почивка и сън.

Като правим добри дела за другите хора, като бъдем алтруисти. Независимо дали другите го оценяват, дали се сещат да ни благодарят. В крайна сметка ние оформяме себе си, нашият характер, нашата собствена следа, която оставяме в този свят. А другите… те оставят тяхната.

Като намираме малко време за занимание с хобита. Всяко хоби е глътка въздух за душата. То ни връща радостта от живота, отклонява мислите от тревогите ни.

Като имаме отношения на безусловна любов и приемане в семействата си, така че всеки член да се чувства обичан, уважаван и достоен, независимо от грешките и недостатъците си. дали нашият дом ще бъде нашият малък рай…или нашият ад на земята, зависи от другите. Извинете, грешка – от самите нас.

Като си казваме думи на похвала, одобрение и си спестяваме критиките. Ако искаме да видим нещо лошо в другия, винаги ще има какво. Ако искаме да видим и да го похвалим за нещо добро – винаги ще има за какво. Избирайте доброто!

Като се разделим с омразата, завистта, непростителността. Тези емоции вредят на здравето ни, на благополучието ни, на взаимоотношенията ни. И не само нашето, а и на околните. А ползите от тях са, че … всъщност не се сещам за такива.

Като всяка седмица поне веднъж се срещаме с приятели. Да, приятели - кой може да си представи живота без тяхната подкрепа?!

Като изпълваме сърцата си с благодарност. Всеки ден имаме за какво да благодарим, но не всеки ден го виждаме. Да, склонни сме да виждаме това, което нямаме, пропускайки толкова много неща, които имаме.

Като излизаме сред природата. Контактът с природата изключително много успокоява нервната система. Движението, чистия въздух, слънцето ни разтоварват от стреса. Повишават физическия и психическия ни имунитет.

Всяка вечер 10 минутки на тишина насаме със себе си – това ни помага да се откъснем от тревогите и да се замислим за нещата, които наистина искаме и са важни в живота ни, и които може би пропускаме, тичайки за спешните, но не най-значими неща.

И не на последно място, можем да се предпазим от психични заболявания, и дори да се излекуваме, като си изградим правилна нагласа към обстоятелствата, които не можем да променим. Ако човек страда от нелечимо заболяване, той може да потъне в отчаяние, да се затвори в себе си, да спре да се радва на срещи с приятели, да спре да излиза навън, да стене груб и сприхав. Но може и да реши въпреки болката си да бъде мил и подкрепящ, да насърчава другите, да благодари.

Когато Франкъл се среща с младежи, които са отчаяни и депресивни, защото са без работа, той им предлага да започнат работа като доброволци. И тези, които последват съвета му установяват, че помагайки на другите в техните нужди и в тяхното страдание, всъщност се излекуват от депресията си, макар стомасите им да са все така празни. Това само потвърждава неговата теза, че когато правим добро за другите, когато откъснем поглед от своите грижи и въпреки тях се насочим към другия, това действа изцеляващо на самите нас. И ако открием смисъл – човек, когото да обикнем или кауза, на която да се отдадем, по-лесно и без да се разболяваме, можем да преминем през собствените си трудности.