top of page
Dry Plants
Viktor-Frankl-hi-res-image-1024x1024.jpg

Какво е Логотерапия?

 

"Логотерапията твърди, че основната загриженост на човека не е да търси удоволствие или да избягва болка, а по-скоро да открие смисъл в живота. Следователно човек е готов да страда, стига да съумее да е удовлетворен, че страданиято има смисъл." В. Франкъл

"Който има за какво да живее може да преодолее почти всяко как".

     Името на логотерапията идва от гръцката дума Логос, което означава смисъл. Тя се съсредоточава върху смисъла на човешкото съществуване, както и върху търсенето на такъв смисъл. Този стремеж на човека да намери смисъл в своя живот е негова първична мотивираща сила. Логотерапията се фокусира повече към бъдещето, т.е. върху смисъла, който пациентът трябва да осъществи в бъдеще. Истинският смисъл на живота се разкрива по-скоро в света, отколкото вътре в човека.

​

„Да бъдеш човек означава винаги да си насочен и устремен към нещо или някого извън теб самия – смисъл, който да осъществиш или друго човешко същество, с което да се срещнеш.“

„Колкото повече забравяш за себе си - чрез отдаване на кауза или любов към друг човек, толкова повече си човек и толкова повече се осъществяваш.“

​

     Съгласно Логотерапията можем да открием този смисъл по 3 различни начина:

  1. Чрез творческа работа или извършване на дело. Това са уникалните творчески дарби, които предлагаме на света чрез нашите вродени таланти, като изкуство, работа, хоби, отглеждане на деца, добри дела.

  2. Чрез преживяване.То се изразява във всичко онова, което човек получава от света: даването и получаването на любов в различни връзки ( партньор, приятели, колеги и животни), насладата от природната красота, културата, изкуството.

  3. Чрез отношението, което възприемаме към неизбежното страдание. нагласата, чрез която човек се приспособява към някое житейско ограничение, като заема храбра позиция спрямо непроменимото обстоятелство ( загуба на любим човек, нелечимо заболяване).

     

     Дори когато ни е отнета възможността да работим, можем да се наслаждаваме на срещи с приятели, на музиката, на природата. Но ако и тази възможност ни е отнета, ни остава една последна свобода – да преживеем страданието си с достойнство, като възприемем героична нагласа спрямо него. Когато не сме в състояние да променим положението - както е при неизличима болест, например неподлежащ на операция рак, пред нас стои предизвикателството да променим себе си, да превърнем личната си трагедия в триумф.

​

"Животът е потенциално значим при всякакви условия, дори и най-окаяните. А това предполага способността на човека творчески да преобразува отрицателните аспекти на живота в нещо положително и градивно." В. Франкъл

​

     Виктор Франкъл въвежда термина трагична триада. Трагичната триада се отнася до три преживявания, които често водят до екзистенциална криза, а именно вина, страдание или смърт. Франкъл твърди, че всички човешки същества в един момент от живота си ще се сблъскат с трагичната триада. Възможно ли е да кажем „Да“ на живота, въпреки всички тях? И тук Франкъл въвежда още едно понятие – трагичен оптимизъм, т.е. оптимизъм пред лицето на трагедията с оглед на човешкия потенциал, най-доброто от който винаги позволява:

  1. Да се превърне страданието в човешко постижение и завоевание

  2. Да се извлече от вината възможност за промяна на човека към по-добро

  3. Да се извлече от преходността на живота стимул за извършване на отговорни действия.

bottom of page